авторска програма по дестинацията Виетнам, Камбоджа и Тайланд с внимателен подбор на най-вълнуващите места и приключения, сред които и придвижване със скоростна лодка от пристанищния виетнамски град Чао Док до столицата на Камбоджа – Пном Пен.
Tag Archive for: истории
Екскурзия Виетнам и Камбоджа – спиращо дъха приключение за истински пътешественици през древни храмове, зашеметяваща природа и съхранени хилядолетни традиции.
Странстващите монаси, които зарязват семействата си, но се грижат за бездомните деца
Факирите на Непал…а защо не и на Индия…
Казват, че бил духовен човек…
Той се облича атрактивно, за да могат тези, които искат да си направят снимка с него или да го снимат, да му дарят някакви пари…
Принадлежал към малка етническа група, живееща близо да границата на Непал с Индия…
Те създават семейство, деца…и после напускат дома, започват да странстват и посвещават живота си на Бога…
Има песни за тях. Казват, че когато Факирът усетел зова на Бог, нищо не можело да го спре…
Това е като някаква кръвна традиция…
Неговият дядо бил Факир, напуснал дома, когато баща му бил малък. Неговият баща бил факир, сега той… А после и синът му щял да стане такъв….
В Индия и Непал можеш да видиш много подобни образи. Винаги съм смятала, че цялата тази атракция е за туристите. И със сигурност съм права в много от случаите.
Днес този човек ме накара да се замисля.
Благодарение на нашия приятел Кхем имах възможност да задам повече въпроси и да получа повече отговори. Освен това, нещо в този човек ми проговори на езика на сърцето още, когато се загледах в очите му.
Той вземаше банкнотите, които му подавахме и забелязах, че ги дава на едно дете, седящо до него.
Първо помислих, че е излязъл с дъщеря си да просят заедно…
После той стана и тръгна и по-късно го видяхме на стълбите на слизане от голямата ступа Сваями Бунат. Точно тогава се заговорихме с него и успях да науча тези неща, които написах по-горе.
Естествено попитах Кхем и за детето, на което факирът даваше пари. И тогава разбрах нещо, което промени скептичната ми нагласа към този човек. Оказа, че той дори не познава това дете, то просто е едно от просещите в храма деца. Монахът получил повече пари, отколкото му били нужни, затова дал на детето, с което няма никаква кръвна връзка.
Всъщност …той даде повечето пари на непознатото бедно дете.
Просто вземаше с едната ръка и даваше с другата. За себе си задържа може би една банкнота от 100 непалски рупии /около 1 долар/..и през цялото време в очите му имаше една веселест, сякаш се надсмиваше на всичко „сериозно“…
Той имаше свободата, но и Любовта. А те вървят винаги заедно. Зарязал е семейството си и децата, оставил ги е в ръцете на Бог…
защото всички деца заслужават обич и подкрепа, не само тези, които наричаме „мои“…
Дали така се предава урокът на Любовта от баща на син…в тази общност?
Спомням си едно от първите неща, които Свами Парамахамса ми каза:
„Когато ти се посветиш в служба на Голямото, Майката Природа автоматично поема грижата за малките неща…“
Тайните и магията на Черния контитент
„Ако някой не е щастлив в Африка, той не може да бъде щастлив никъде по света!”
Когато преди години работех за една хуманитарна организация, много пъти чувах тези думи от хората, които се връщаха от доброволчески мисии в някои от най-бедните райони на Черния континент.
Какво има в Африка и защо сърцето им ги тегли отново към този свят? И те самите не можеха да го обяснят. Гърлото им се стягаше, очите им се отнасяха и искряха…
Сега вече знам. Африка е самият Живот, така както Бог го е замислил – цветен, естествен, неопитомен и в същото време смирен пред всички превратности на съдбата.
Трудно е да се обясни магията на този свят, защото тя влиза в кръвта ти, бие с ритъма на сърцето ти и неусетно се сливаш с нея.
Ти, човекът от света на бетона и разчетеното време, на сложните взаимоотношения и нервните кризи, внезапно усещаш в себе си ритъма на саваната: ленивите стъпки на царствения лъв, плавните движения на сливащите се със залеза жирафи , устремения тропот на антилопите и зебрите
, търпеливото и внимателно око на дивия африкански слон
, кискането на хиените, пръхтенето на хипопотамите
, грациозната походка на леопарди и гепарди…и още, и още нови и чудни същества и птици, на които нито знаеш, нито ще запомниш имената, но сърцето ти се вълнува, защото си допуснат в този див и естествен свят, без да се опитваш да го опитомяваш и натикваш зад решетки.
Ловуваш, но само с очи и сърце.
И тогава
„Хакуна матата”






е паролата за смиряване на вечно нетърпеливия и изнервен европеец.
„Спокойно, няма проблеми, всичко е наред, отпусни се…”
Мога да употребя още много думи, за да се опитам обясня безкрайно мъдрата философия на това простичко „Хакуна матата”, но в крайна сметка всичко се свежда до сърдечната и търпелива усмивка на местните хора, с която винаги са придружени тези думи.
И не защото красиви плажове, море, слънце и палми няма на много места по света, а защото духът на Занзибар е уникално съчетание от неуловима мистерия и простосърдечна радост от живота, този свят се врязва така дълбоко в сърцето и ума ти.
Сигурно не е случайно, че точно тук се е родил и легендарният Фреди Меркюри, защото ритъмът и музиката са във всяко сърце и на всеки ъгъл. Необяснимото за нашия свят, тук е естествено като самия живот – ти си съвършен такъв, какъвто Господ те е направил.
Единственото, което трябва да правиш, за да радваш Бога, е да радваш сърцето си като пееш и танцуваш. Нищо повече.
По улиците на Занзибар човек може да види много масаи, които идват от вътрешността на континента, за да намеря препитание за тях и техните семейства, макар че местните казват, че тези, които работят, не са истински масаи, защото истинският масай е само пастир и воин.
А знаете ли кога и как един масай става мъж и добива правото да се ожени?






А колко жени му е разрешено да добави към семейството си?
Колко струва една масайска булка?
Какво мислят масаите за идеята жена им да роди в семейството дете, заченато от друг мъж?
А как се убива лъв без пушка?
Колко пъти на ден правят любов лъвовете и лъвиците?
В какво се изразява матриархатът в семейството на слоновете?
Кой хищник се ражда без хищнически инстинкт за ловуване?
Тези и много други неподозирани истории ще научите, ако се присъедините към нашето пътешествие в дивата природа на Кения и загадъчния Занзибар.
Забравете за класиката – плаж и коктейли с чадърчета.
Тях винаги ги има, няма да ви се разминат, но си позволете да сте откриватели и създатели на истории.






