Tag Archive for: африка

Пакетът Занзибар и Кения е оптимизиран специално за работещи хора, които не могат дълго да отсъстват от работното си място, а са готови да изживеят това уникално приключение, водено от опитен водач и наситено с много истории от живия живот на този все още неопитомен континент!

Пакетът Занзибар и Кения е оптимизиран за хора които не могат дълго да отсъстват от работното си място, а са готови да изживеят това уникално приключение,

Тайните и магията на Черния контитент

„Ако някой не е щастлив в Африка, той не може да бъде щастлив никъде по света!” 🤗 

Когато преди години работех за една хуманитарна организация, много пъти чувах тези думи от хората, които се връщаха от доброволчески мисии в някои от най-бедните райони на Черния континент.

Какво има в Африка и защо сърцето им ги тегли отново към този свят? И те самите не можеха да го обяснят. Гърлото им се стягаше, очите им се отнасяха и искряха…

Сега вече знам. Африка е самият Живот, така както Бог го е замислил – цветен, естествен, неопитомен и в същото време смирен пред всички превратности на съдбата.

 Трудно е да се обясни магията на този свят, защото тя влиза в кръвта ти, бие с ритъма на сърцето ти и неусетно се сливаш с нея.

Ти, човекът от света на бетона и разчетеното време, на сложните взаимоотношения и нервните кризи, внезапно усещаш в себе си ритъма на саваната: ленивите стъпки на царствения лъв, плавните движения на сливащите се със залеза жирафи 🦒, устремения тропот на антилопите и зебрите 🦓, търпеливото и внимателно око на дивия африкански слон 🐘, кискането на хиените, пръхтенето на хипопотамите 🦛, грациозната походка на леопарди и гепарди…и още, и още нови и чудни същества и птици, на които нито знаеш, нито ще запомниш имената, но сърцето ти се вълнува, защото си допуснат в този див и естествен свят, без да се опитваш да го опитомяваш и натикваш зад решетки.

Ловуваш, но само с очи и сърце.

И тогава

„Хакуна матата”

е паролата за смиряване на вечно нетърпеливия и изнервен европеец.

„Спокойно, няма проблеми, всичко е наред, отпусни се…”

Мога да употребя още много думи, за да се опитам обясня безкрайно мъдрата философия на това простичко „Хакуна матата”, но в крайна сметка всичко се свежда до сърдечната и търпелива усмивка на местните хора, с която винаги са придружени тези думи.

И не защото красиви плажове, море, слънце и палми няма на много места по света, а защото духът на Занзибар е уникално съчетание от неуловима мистерия и простосърдечна радост от живота, този свят се врязва така дълбоко в сърцето и ума ти.

Сигурно не е случайно, че точно тук се е родил и легендарният Фреди Меркюри, защото ритъмът и музиката са във всяко сърце и на всеки ъгъл. Необяснимото за нашия свят, тук е естествено като самия живот – ти си съвършен такъв, какъвто Господ те е направил.

Единственото, което трябва да правиш, за да радваш Бога, е да радваш сърцето си като пееш и танцуваш. Нищо повече.

По улиците на Занзибар човек може да види много масаи, които идват от вътрешността на континента, за да намеря препитание за тях и техните семейства, макар че местните казват, че тези, които работят, не са истински масаи, защото истинският масай е само пастир и воин.

А знаете ли кога и как един масай става мъж и добива правото да се ожени?

А колко жени му е разрешено да добави към семейството си?

Колко струва една масайска булка?

Какво мислят масаите за идеята жена им да роди в семейството дете, заченато от друг мъж?

А как се убива лъв без пушка?

Колко пъти на ден правят любов лъвовете и лъвиците?

В какво се изразява матриархатът в семейството на слоновете?

Кой хищник се ражда без хищнически инстинкт за ловуване?

Тези и много други неподозирани истории ще научите, ако се присъедините към нашето пътешествие в дивата природа на Кения и загадъчния Занзибар.

Забравете за класиката – плаж и коктейли с чадърчета.

Тях винаги ги има, няма да ви се разминат, но си позволете да сте откриватели и създатели на истории.

Беше много специално непалско приключение в резервата Читуан. От онези, за които казваме, че са сбъдната мечта…

Мечтаех да се кача на гърба на слон в горещ и слънчев ден и той да изсипе душ от прохладна вода върху главата ми – да ме изкъпе с хобота си…

Когато тръгвах към приключението, нямах никакви съмнения за това, че искам да го преживея. Изпитвах онази нетърпелива тръпка, която изпитваме винаги, когато виждаме, че сме точно пред прага на сбъдването на мечтата. Мислех, че съм платила вече цената, щом съм стигнала до тук. Въобще не си давах сметка за риска – как ще се задържа на гърба на слона без седло, без никакви удобства за закрепяне… Вече имах опит със слонове, но всички те имаха седла с дръжки или направо платформи, тип „каляска“ за удобство на нетренираните „ездачи“.

Добре, де! Щом другите го правят, и аз ще го направя. Ще бъда напълно мокра накрая, но много важно – ще изсъхна, ще се изкъпя, ще се преоблека…

Read more