авторска програма по дестинацията Виетнам, Камбоджа и Тайланд с внимателен подбор на най-вълнуващите места и приключения, сред които и придвижване със скоростна лодка от пристанищния виетнамски град Чао Док до столицата на Камбоджа – Пном Пен.
Tag Archive for: приключение
Мадагаскар е новото екзотично приключение със туристическа агенция Медика турс, насладете се на един неповторим по красота остров.
Пакетът Занзибар и Кения е оптимизиран специално за работещи хора, които не могат дълго да отсъстват от работното си място, а са готови да изживеят това уникално приключение, водено от опитен водач и наситено с много истории от живия живот на този все още неопитомен континент!
Пакетът Занзибар и Кения е оптимизиран специално за работещи хора, които не могат дълго да отсъстват от работното си място, а са готови да изживеят това уникално приключение, водено от опитен водач и наситено с много истории от живия живот на този все още неопитомен континент!
Екскурзия Виетнам и Камбоджа – спиращо дъха приключение за истински пътешественици през древни храмове, зашеметяваща природа и съхранени хилядолетни традиции.
Приключението в Непал включва трите основни „вкуса” на тази покрита с древна мистика и заснежени хималайски върхове страна.
Пакетът Занзибар и Кения е оптимизиран за хора които не могат дълго да отсъстват от работното си място, а са готови да изживеят това уникално приключение,
Странстващите монаси, които зарязват семействата си, но се грижат за бездомните деца
Факирите на Непал…а защо не и на Индия…
Казват, че бил духовен човек…
Той се облича атрактивно, за да могат тези, които искат да си направят снимка с него или да го снимат, да му дарят някакви пари…
Принадлежал към малка етническа група, живееща близо да границата на Непал с Индия…
Те създават семейство, деца…и после напускат дома, започват да странстват и посвещават живота си на Бога…
Има песни за тях. Казват, че когато Факирът усетел зова на Бог, нищо не можело да го спре…
Това е като някаква кръвна традиция…
Неговият дядо бил Факир, напуснал дома, когато баща му бил малък. Неговият баща бил факир, сега той… А после и синът му щял да стане такъв….
В Индия и Непал можеш да видиш много подобни образи. Винаги съм смятала, че цялата тази атракция е за туристите. И със сигурност съм права в много от случаите.
Днес този човек ме накара да се замисля.
Благодарение на нашия приятел Кхем имах възможност да задам повече въпроси и да получа повече отговори. Освен това, нещо в този човек ми проговори на езика на сърцето още, когато се загледах в очите му.
Той вземаше банкнотите, които му подавахме и забелязах, че ги дава на едно дете, седящо до него.
Първо помислих, че е излязъл с дъщеря си да просят заедно…
После той стана и тръгна и по-късно го видяхме на стълбите на слизане от голямата ступа Сваями Бунат. Точно тогава се заговорихме с него и успях да науча тези неща, които написах по-горе.
Естествено попитах Кхем и за детето, на което факирът даваше пари. И тогава разбрах нещо, което промени скептичната ми нагласа към този човек. Оказа, че той дори не познава това дете, то просто е едно от просещите в храма деца. Монахът получил повече пари, отколкото му били нужни, затова дал на детето, с което няма никаква кръвна връзка.
Всъщност …той даде повечето пари на непознатото бедно дете.
Просто вземаше с едната ръка и даваше с другата. За себе си задържа може би една банкнота от 100 непалски рупии /около 1 долар/..и през цялото време в очите му имаше една веселест, сякаш се надсмиваше на всичко „сериозно“…
Той имаше свободата, но и Любовта. А те вървят винаги заедно. Зарязал е семейството си и децата, оставил ги е в ръцете на Бог…
защото всички деца заслужават обич и подкрепа, не само тези, които наричаме „мои“…
Дали така се предава урокът на Любовта от баща на син…в тази общност?
Спомням си едно от първите неща, които Свами Парамахамса ми каза:
„Когато ти се посветиш в служба на Голямото, Майката Природа автоматично поема грижата за малките неща…“
Беше много специално непалско приключение в резервата Читуан. От онези, за които казваме, че са сбъдната мечта…
Мечтаех да се кача на гърба на слон в горещ и слънчев ден и той да изсипе душ от прохладна вода върху главата ми – да ме изкъпе с хобота си…
Когато тръгвах към приключението, нямах никакви съмнения за това, че искам да го преживея. Изпитвах онази нетърпелива тръпка, която изпитваме винаги, когато виждаме, че сме точно пред прага на сбъдването на мечтата. Мислех, че съм платила вече цената, щом съм стигнала до тук. Въобще не си давах сметка за риска – как ще се задържа на гърба на слона без седло, без никакви удобства за закрепяне… Вече имах опит със слонове, но всички те имаха седла с дръжки или направо платформи, тип „каляска“ за удобство на нетренираните „ездачи“.
Read moreДобре, де! Щом другите го правят, и аз ще го направя. Ще бъда напълно мокра накрая, но много важно – ще изсъхна, ще се изкъпя, ще се преоблека…